Там,
където не сме,
е вечен следобед
и лято,
муха и небе
и всичко, което
не бе,
ала беше,
е там.
Там е купата,
дето се счупи,
сега – цяла
като по чудо.
Там е мама на 20,
която не помня,
там е роклята, дето
не посмя да си купи
и сега ѝ отива,
там е баща ми,
висок и красив,
там надничам и аз
за секунда,
но още е рано,
още ме няма
там.
Стихотворението е включено в „Там, където не сме” – книгата с поезия на Георги Господинов, издадена през април 2016 г. от „Жанет 45“ (художник е Яна Левиева, а фотограф – Яна Лозева).
Георги Господинов в „Кръстопът“.
Георги Господинов в DICTUM.
Допълнение от 13 май: в DICTUM можете да чуете едночасов запис от срещата на Георги Господинов с читатели в Благоевград – изключителни думи за едно пътуване и неговия смисъл…