Докато търпиш ударите на съдбата без глас
и пращаш по дяволите всичко живо,
и псуваш и раздаваш съд наум,
и пак наум си казваш „и за мене ще изгрее слънце”,
опитай се да си представиш слънцето,
по което пада ударът на скрития ти гняв.
Гледай да не бъдеш двоен мрак
в оня ден, когато пукне изгревът.
Людмила Миндова в „Кръстопът”.
Людмила Миндова в DICTUM.
Стихотворението е включено в прекрасната книга на Людмила Миндова – „Животът без музика” („Жанет 45“, 2016 г.; редактор е Марин Бодаков, оформлението е на Кирил Златков), за която искаме да ви припомним…
