Вече не искам музика, думи и спомени,
всеки го иска, вески го пее и казва.
Искам да си почивам, дай ми една чаша мляко,
отвори ми прозореца, отвори го със трясък – широко
и недей ме поглежда толкова тъжно, загрижено.
Това слънце нека влезе свободно
да рисува из стаята пъргави слънчеви зайчета.
Дай ми една чаша мляко, побързай, побързай,
докато все още, все още не се е мръкнало.
Стихотворението на Богдан Тетовски е включено в книгата му „Отново сме поети”, издадена от „Издателство за поезия „Да” през април 2017 година.
