когато съм, когато си
в цикличните порядки на сезоните
напразно ли листа се стичат
по водопадите на въздуха, по пяната
на посинялата му кожа – бръснач като
въздишка остър – по-твърд от устни при раздяла,
звънтеж на тънка струйчица надежда
от вимето изпръхнало на лятото,
отишло си преди да дойде,
пресякло взор и глас
не е
и няма нищо по-дълбоко,
по-синьо, силно и въздигащо,
от усета за отчуждените пространства
на болката, на крясъка до спазъм – разтворени
във шумоленето на вятъра, във ритъма на нежните
му пръсти, докосващи страните и духа ти,
заслушани в дъха ти, в паузите
изпълващи забравени значения,
изричащи единството на цялото
когато си, когато съм
Стихотворението на Валентин Дишев е от „И го живея” (Scribens, 2016). Можете да видите, прочетете и чуете, чрез този хиперлинк, диптиха „Деиксис“ на Валентин Дишев.