да бяхте ме родили в златен век,
не в мрачните кьошета и килери,
където похотта ви свари, все творите,
не възкръсват едноизмерните ви сенки
и в ключалките зениците си включвате,
за да следите какво се случва
у съседите, защото в близост, но не тук,
измамна близост,
нещата стават, които тук не стават –
и златни дните в Рим, и златни в Атина,
такива ми били разпасани бащите, майките –
така не ме научиха да чукам по вратите,
а с очи в ключалките
далече стигам, без да пипам
и други са виновни,
че не ми отвориха
Камелия Спасова
в „Кръстопът“.
Камелия Спасова в DICTUM
април 25th, 2009 at 15:09
Много мъдър стих! Поздравления за Камелия Спасова и благодаря, че го прочетох тук.