ЛФ

Емил Христов: Бунгало*

Публикувано от Валентин Дишев на април 25, 2009 в 4:07 pm.



Това, което наричат пълно безветрие
(поезията отсъства,
както когато се любим на плажа по светло),
лъчите падат перпендикулярно
и неуместно за фотография,
шатрата на сини и бели райета, опустошена
от сухия вятър и прекомерното слънце,
водата в басейна, покрита с листа и мухи, това е краят
на неговия курортен сезон. Раздялата приближава бавно
като луксозна бяла яхта –
с има-няма два морски възела,
напълно достатъчни да увиснем.

* - стихотворението е встъпително в книгата на Емил Христов “Аквариум”, за която в последната вечер на XXXVII-те Литературни дни “Южна пролет” (извън официалната програма и селекцията на журито) Христов беше отличен с наградата на ArsMedia за поетичен дебют, включваща покана за издаване на втора книга от Издателство “Арс” (”Концептуална стихосбирка с впечатляваща изчистеност и дисциплина, която доказва, че големият талант може да превърне с лекота концепцията в поезия, а поезията да ликува, принуждавайки читателя да загърби разногласията си - ако има такива - с концепцията…” - бяха част от оповестените мотиви за избора).

Емил Христов

      Роден през 1983г. в гр.София. Завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист на свободна практика. Автор на стихосбирката „Аквариум” (”Макрос”, 32 с., 2008 г.), издадена след като Емил Христов спечели с едноименния цикъл стихове XXIV Национален конкурс за поезия “Веселин Ханчев” (2007 г.). Един от съоснователите на Арт група “Устата”.

Аквариум - корицата

      Марин Бодаков за книгата (в-к “Култура”, бр. 42, 2008 г.) на Емил Христов: “Въпреки че в книгата му има достатъчно медузи, белуги, планктон, лириката на Емил Христов е страхотно урбанизирана. Защото човекът, внушават тези стихотворения, всъщност е мълчаливо стъкло на мълчалив аквариум. Затова Аквариум (ИК ‛Макрос“, Пловдив, 2008) ни блъсва в сребрист аеродинамичен изказ; изказ, умиротворен от преживян вече ужас.
      Ужас от катастрофа, която продължава.
      Дебютната стихосбирка изтегля дискретни нишки от писането на Николай Атанасов и Надежда Радулова, за да ги втъче в своеобразния си и силно сцеплен свят - и да продължи мъжествено да разнищва своите хора и животни, докато стигне първичната чистота на зоологията, механиката… В стерилната им основа. Пред нас е свят на ироничен (понякога хомоеротичен) тайнопис, в който лирическият субект хладнокръвно се любува на красотата. А негативният триумф на предчувствията му плува в афористичен блясък.
      В една богата на лирика издателска година ‛Аквариум“ безспорно е най-точната първа книга. На корицата ѝ два юношески крака свободно потъват в пронизана от светлини студена вода.
      Сигурен съм, че ще продължат да го правят, без да се удавят.”.

Емил Христов в DICTUM.



Връзки към други публикации (генерирани автоматично):

  1. Теодор П. Христов: Стихотворение с воден фон
  2. Владислав Христов: Пан
  3. Емил Милев: тези думи…
  4. Разговор с Петър Чухов за журирането в конкурса “Веселин Ханчев”
  5. Мирослав Христов: Потъване*

15 Коментара за “Емил Христов: Бунгало*”

Публикувай коментар