Бях дъжд,
който не виждаха –
и докато падах,
слушах и Каин,
и Авел,
и Ромул, и Рем –
преименувах ги,
забравях ги –
запомнях
само
сляпата жажда
на праведните –
и знам:
има още
и още дъжд
да вали,
да прелива.
Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.
