Колко е хубаво небето над Панама –
цветовете горят, хоризонтът бърза напред главоломно.
Светът влиза-излиза по моята кожа,
въздухът, сякаш притулил се в себе си, ням пътник.
Желанията ни – сънища задушени – къкрят
под капака на ръждивия сърп там горе
И в този мирен крясък виждам покривът рухва,
вещите, сред които били сме, се свиват
Ние мълчим, мълчим, споразумели отдавна
цветята в канавката, камъните в душата.
Препускам далеч, далеч, догдето споменът екне,
пъхне ключа и бавно завърта забрава.
И ние стоим, стоим, между два континента
сред едрото минало и животът застинал,
с въздишка притеглили надолу клепачи.
Александрина Валенти е родена през 1992г. в гр.Варна. Завършва 4 ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ с профил испански език, след което и бакалавърската програма по Журналистика в Нов Български Университет.
Пише поезия, проза, занимава се с дизайн, онлайн журналистика, рисуване, фотография. И други истории.
