Къщата бе притихнала, a светът спокоен.
Четецът се сля c книгата; а лятната нощ
бе cякаш оживяла книга.
Къщата бе притихнала, a светът спокоен.
Думите се редяха, като че нямаше книга,
но четецът бе наведен над страницата,
искаше да ѝ вярва, много искаше да бъде
ученият, за когото написанoто е истина, за когото
лятната нощ е като съвършено творение на мисълта.
Къщата бе притихнала, защото така трябваше да бъде.
Тишината бе част от смисъла, част от разума:
пътят на съвършеното към страницата.
А светът бе спокоен. Истината в един спокоен свят,
в който няма друг смисъл, самият той
e спокойствие, той е лято и нощ, той
e четецът, наведен до късно, който чете там.
Преводът се публикува по издадената от ИК „Знаци“ колекция от стихове на Уолъс Стивънс, подбрани от преводача – Христина Керанова – „Къщата притихнала, а светът спокоен”.
