I
В стаята, светът е неразбираем за мен;
но навън виждам, че се състои от три-чeтири
xълма и един облак.
II
От балкона изучавам жълтеникавия въздух
и си спомням, че съм писал:
„Пролетта е хубавица, която се съблича.“
III
Златнoто дърво е синьо,
поетът е покрил глава с плаща си.
Луната е в гънките на плаща.
Преводът се публикува по издадената от ИК „Знаци“ колекция от стихове на Уолъс Стивънс, подбрани от преводача – Христина Керанова – „Къщата притихнала, а светът спокоен”.
