На Тильо Тилев
Накъде води тази врата?
Какво се отваря или затваря от мълчанието?
Внезапен тласък на кръвта ще ни напомни,
че се смаляваме в себе си
и растем в другите.
На свещи подобни – телата си
ще превърнем във светлина.
Само което не изгори в нас
ще оставим в наследство.
С камъните от нашите жлъчки
някой крепост ще построи –
думите да избави от пустошта…
Докато не стане всичко на пясък.
Накъде води тази врата?
Сега съм дърво сред поле
и рецитирам
стиховете на тишината.
Красимир Андреев в „Кръстопът”.
Първата публикация на стихотворението е в брой 3/2014 на списание „Страница“.
