Капка да посадиш – река да поникне.
И коренът ще намери влагата
и влагата ще разлисти дървото.
Наричам ги „капка“ и „корен“, „река“ и „дърво“,
ала малцина виждат през имена,
от вятъра взети назаем.
Онова, което в думата проговаря,
и онова, което премълчава името си,
единени са като мъж и жена, притча са.
Но как се чете в нея?
Кой разбира защо
кокичето гледа надолу,
а минзухарът – нагоре?