Когато бях малка, пра-баба
ми правеше парцалени кукли,
а пра-дядо хартиени лодки.
18 години по късно откривам,
че хартиените хора са временен лукс,
точно до следващия
проливен дъжд. Тогава всички
стават оригамени лодкари,
корабокруширащи в краката на тълпата.
Жалко е да четеш „обич” върху шахта.
18 години по късно,
бабините кукли
още ме обичат.
Росица Траянова в „Кръстопът”.
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
%d bloggers like this: