понякога чертая вечерта
с фанатизма на еднокнижник
и тълкувам възможностите
през единственото си желание
задрасквам покани
улици сгради и барове
ако не водят към него
с всяка нова жертва
градът се смалява
до малка хапка рай
но не мога да го преглътна
а изглеждаше тъкмо за мен
когато си го обещавах
Виолета Кунева в „Кръстопът”.