Приижда светлина. Мигът е обикновен.
Защото е такъв. И толкова.
Аз – балетна пантофка с износено носле,
вятър в сърцето на следобеда – ти.
После съм струйка захар, после си вдишване.
Нетрайното остава. Нетрайното остава.
Приижда светлина.
Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.
Стихотворението е от книгата с поезия на Ина Иванова – „малки букви“.
