Нищо странно не е направила.
Изглежда като наета малка стая,
някой може да се почувства захвърлен
или пък да реши, че тук е място за безделие.
Това е коремът на кита.
Погълната петролна тиня.
Гинещи едноклетъчни. Подгизнала книга.
На вдишване влиза вълна ултравиолет
и осветява движенията.
Движения на жена,
която се е скрила. Запазва равновесие,
оглежда се уплашено, сваля халката
от безимения пръст
и я гълта. Говори тя, слуша китът:
нищо странно не съм направила,
мъдра рибо.
Мария Калинова в „Кръстопът“.
Мария Калинова в DICTUM.
