търкулва се отсечен залеза от торса на деня
телата ни увисват в чакалнята на мрака и
всеки жест е труден и го стопява погледът
с властта си деликатна
дали ще чуя имената си
с гласа на неизвестното
или вятърът от север ще строши вратата
докато очите ми обличат в памет обкръжаващото ме
аз не трябва да узнавам ни кога съм тръгнал
кой ме е повикал – усещам че не е към теб и
нито твоят глас е
но докато ме виждаш знай че
с гръб съм към голямото и се съпротивлявам
Росен Григоров в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в „Зоната” (том 1 на една концептуална антология за съвременна българска поезия) (АРС, 2017)