Стеван Тонтич: Достатъчно е, че гледам

Публикувано от на декември 5, 2017 в 7:50 am.



Не съм тук да сътруднича –
стига и туй, че гледам.

Нима не е предостатъчно,
че Страшния съд с вас чакам
за едно голо живуркане,
та искате да съм ви предан!

Призван съм, макар без полза,
право да гледам нещата,
които мрак ще погълне.

Нито съм тук да ви съдя.
Страх ме е само от себе си –
достатъчно право ли гледам?

Тя, работата, е ваша –
аз на окото съм предан.

Не ме следете – напразно е.
Аз съм Отгоре немигащо
право в сърцето гледан.

Не всичко зависи от мене.
Очите ми – тях избодете.
Че те от най-горното място
за гледане са упълномощени.











   Стеван Тонтич в „Кръстопът”.

Стихотворението е включено в сборника с избрана поезия от Стеван Тонтич „Преди да ме е отнесъл дяволът“(„Ерго“, 2017, преводът е на Александър Шурбанов и Рада Шарланджиева).

Публикувай коментар