Есен, ронеща спомени
като листа, паднали случайно
в шепите на скитник.
Тази красотата е за кратко,
отново – притисната
в юмрука,
мълчалива,
разпаднала се,
в последния си сезон,
бяла чак до прозрачно,
ще си тръгне.
И тогава ще имаме нужда
да търсим пак пристанища
там, където дори и
морето продължава пътя си.
Нели Кирилова в „Кръстопът“ и в DICTUM.