В очаквания и спомени
подреждаш себе си,
календарно разчертани, дните
запълват местата в албума,
който винаги прелистваш,
в самота остават
само черно-белите снимки,
разпилени по пода
на студена селска къща,
вече почувствала тъгата
на зимата скриваща стъпките
по калдъръма.
Ако знаеше, че това е само
интерлюдия на пролетта….
Нели Кирилова в „Кръстопът“ и в DICTUM.
