Венцислав Василев: *** (Все още съм обусловен…)

Публикувано от на януари 6, 2018 в 6:44 am.


Все още съм обусловен,
но се спасявам в празнотата си.
Така последните отблясъци
на дните се разсейват в мен.
Но е смущаващо, че все
намирам форма – да се върна.
И светлината е повърхност,
и тъмнината е лице…
Отвъд земи и небеса
едно спокойствие почива.
Нещата, всъщност, са такива,
каквито – и без същност – са.






   Венцислав Василев е автор на стихосбирките „Пустинен плод“ (Виденов & син, 2011), „Напразно в себе си витая“ (Колхида, 2013) и „Утаяване на естеството“ (Жанет 45, 2016). В своята поезия Венцислав Василев е прецизен и – доколкото е възможно изобщо – не оставя в стиховете си пролуки, които биха ги разяли след време. Роден е в Добрич, но прекарва различно дълги периоди от живота си и в други градове – Силистра, Варна, София.

1 коментар за “Венцислав Василев: *** (Все още съм обусловен…)”

Публикувай коментар