през шпионка
гледам живота
облегнат на дървения
гръб на вратата
нямам сили
или по-скоро не искам
да се връщам
на стола пред
треперещата маса
но от дъното
на листа и бутилката
пищи и се мята
желанието на навика
тогава избождам
очите си през шпионката
и се връщам
при химикала и листа
продължавам
все още завинаги
да живея този
живот в живота.
