Денис Нуф: Presto

Публикувано от на януари 16, 2018 в 6:18 am.


на едното ми рамо
слънце
на другото – небе
дишам в очите си
превит на две
следя
овала на обувките
и подобно Белия заек
нямам време защото
някъде някога
някой или нещо
ми каза:
нямаш време.

от бързане по
чакълестия глас
на часовника
изранените колене
репетират въпроса:
кога натежаха толкова
секундите под клепача
чак се плаша
да не забравя
колко е часът.











   Денис Нуф в Кръстопът
   Денис Нуф в DICTUM

Коментарите са заключени.