когато безпокойството е навик и прокараш пръст по ръба на паметта си
за да замениш своя отпечатък с няколкото мига красота които си пленявал
пространството край теб за кратко се съвзема и въздишката на вечерта зазвучава като песен
а умът ти прожектира на бялата стена отсреща
всички болести които трябва да износи
припомняш си че още пет минути сигурно ще те убият
а петте лъжи от днес ще те заровят
–––––––––––––––
–––––––––––––––
ще попаднеш в широкото поле на борбата
където безпокойството е тайна подготовка
за рождения ден на вечността
Росен Григоров в „Кръстопът”.
