***
Студът цъфтеше,
лъчезарни есенни листа се движеха в пълнота.
Ден на всички загуби.
***
Блестящата мътна река отиваше в моретата, които ги няма.
Солени морета, чисти
като непомислена мисъл.
***
Слънце е узряло.
Паднали са плодове във въздуха,
плодове без тяло.
Палубно пладне, без край, без начало.
Маргарита Серафимова в Кръстопът.
Стихотворенията на Маргарита Серафимова са включени във втората ѝ книга с поезия „Демони и свят“ (изд.“Black Flamingo“, 2017 г.).
