Вървя по острия ръб на думите
и се спъвам в къпините на смисъла
а после там сред прахоляка,
усещам как вятърът обгръща
и тревата, и полето, и небето –
слива съществуването им
и преди да си тръгне се сбогува
само с носталгията от случването.
Отново се разхождам по острия ръб
на път между две имена – създаващи
спомена за непрочетено единство.
Нели Кирилова в „Кръстопът“ и в DICTUM.
