CORRENTE II
Подредени сме – по задължения,
по години, по пътища.
Извървяхме вълнението. Изпихме
деня – разпределени
по изпълнения. И без светлина
ще се повдигне морето –
пак ще ни обземе, ще поеме страха.
Разискваме облаците
от дати, слово – от сутрин до сутринта.
Притъмняло е. Отново.
Бреговете са поредни и прибрани.
Ходът ни – вятър през дъжда.
Пристигаме рано. Оковани. Сенки.
Отсъдено е. Приключи.
Сега сме късен удар по кречетало –
после корабна, домовна
тишина.
Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.
