Левена Филчева: Просякът

Публикувано от на април 3, 2018 в 8:29 pm.


аз съм презрение, което пъпли бавно
голямата стрелка на спрял часовник
препъваш се в усмивката ми всеки път
защото съм недоразбиране
изглеждам винаги
когато искаш да ме видиш
картонени са страховете ми
любовите – парцалени
а грапавите лишеи по кожата
са само мъртви дни
остатъци от погледи
допушвам всички чужди
огризения и навици
не ме мисли
не ми подхвърляй съвестта си,
сине


Левена Филчева


Левена Филчева в „Кръстопът“
Левена Филчева в DICTUM

Стихотворението на Левена Филчева е включено в новото, преработено издание на „С – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (Scribens, 2018 г.)

Коментарите са заключени.