под застиналите
сини тавани на пролетта
се схваща вратът ми
от признания
няма милост във страстта
дори за този който
през прозорец гледа небето
а след
поздрава на лястовицата
надниквала в стаята
спокойно
пред себе си признавам
в сгъвката на коляното й
гърлото и на моя авторитет
е на ред да се дави.
разбирам вече
мастилените петна
по мекото на дланта й
моите признания са
под застиналите
сини тавани на пролетта
отвори прозореца
и пусни лястовицата.
