Само нетрайното е вечно.
Гаустин, XVI век
От всички неща, които успя да види този ден в прочутия исторически замък, само едно ще остане в паметта му. Най-бързо ще изчезнат имената на кралете, обитавали тук, на архиепископите, рицарите и пълководците… Вече вижда как се изнизват опашките на конете им. После ще забрави старите каменни зидове и кулите от някой си век с бойниците по тях. И целия замък с принадлежащите му постройки, затвор и три църкви тихо ще се срине в паметта му.
Ще остане само споменът за един ъгъл от огромен белгийски килим, тъкан през XVI век. Библейската сцена на килима също ще изчезне. Само в долния десен ъгъл едно втъкано зелено водно конче, нетрайно насекомо отпреди пет века, ще надживее всичко видяно днес. И до края ще пърха в паметта му.
Първото представяне на „Всичките наши тела” (ИК „Жанет 45“, май 2018 г., 148 стр., худ. Люба Халева), книгата на Георги Господинов, от която е този разказ, ще бъде част от „Пловдив чете“ – 2018, на 17 юни (неделя), от 19:00 в #СКЛАД в Тютюневия град / Tobacco City (Пловдив, ул. „Екзарх Йосиф“ 16). Нейната софийска премиера е насрочена за 21 юни, от 19:00, в Младежки театър „Николай Бинев“ (бул. „Княз александър Дондуков“ №8).
