Георги Гаврилов: *** (… съвсем обречени на още живот…)

Публикувано от на юни 4, 2018 в 9:09 pm.


в среднощния студ на гарата
чакахме съвсем обречени на още живот
съвсем сами насред себе си
и нямаше смисъл да гледаме звездите –
ние бяхме по-далечни

нямаше смисъл от смърт –
животът играеше всички роли

в погледа ти целият безпосочен всемир
да беше куче – да те погаля
да беше куче – да те убия
но не си
не съм и аз

в среднощния студ
усещам въртенето на земята – мръсна сълза
за която няма
лице



Георги Гаврилов   




Георги Гаврилов в DICTUM.
Георги Гаврилов в „Кръстопът”.

Коментарите са заключени.