в среднощния студ на гарата
чакахме съвсем обречени на още живот
съвсем сами насред себе си
и нямаше смисъл да гледаме звездите –
ние бяхме по-далечни
нямаше смисъл от смърт –
животът играеше всички роли
в погледа ти целият безпосочен всемир
да беше куче – да те погаля
да беше куче – да те убия
но не си
не съм и аз
в среднощния студ
усещам въртенето на земята – мръсна сълза
за която няма
лице
юни 13th, 2018 at 22:45
[…] Дишев чете стихотворението на Георги Гаврилов „*** (… съвем обречени на още живот…)”: http://mediabg.eu/new/Gavrilov_Georgi_Obrecheni-1-2.mp3 Георги […]