нека всички обработим
каквото имаме за обработване сами
да се изчистим да се стегнем да се вземем в ръце
да се изгладим да се приведем в изряден вид
изрядно извършвайки механични повтаряеми действия
после да се срещнем да се усмихнем
да произведем звън на чаши да се засмеем
да се насладим на настоящия момент
след няколко поредни звъна да се чудим
за какво толкова трябваше да тъжим
животът е един безкраен празник
след още няколко звъна смеховете ни да се пропукат
да виждаме само чуждите пукнатини но
да се правим че не ги забелязваме
малко по малко пукнатините да ни превземат
отдолу да се процежда нещо тъмно
да се усмихваме и
когато започнем да се разпадаме на парчета
по земята по пода по пясъка по дрехите по обувките ни
да се отърсваме притеснено да се усмихваме отново
да се сещаме изведнъж май е време да тръгваме
да оставаме сами да преставаме да се смеем
да ударим с шамар огледалото
да кажем на себе си
нищо не си обработил утре пак
час по-рано
Стихотворението е включено в дебютната книга на Мария Куманова „inclavo“ (Scribens, 2018 г.). Освен в и чрез „Български книжици“, можете да закупите книгата и в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“ (София, ул. „Стефан Караджа“ №22).
