Старият Клаас всяка сутрин вари кафе
и пази равновесие с чайките;
мете листата и мъглите от верандата.
Отсам канала минава трамвай, скимтейки като сънено животно,
камбаните на църквите се гонят – чий звън най-пръв ще се вплете
в короните на вятърните мелници.
Когато децата стиснат в ръцете си тая Ниска земя – толкова зелена,
че вече е черна – потича вода.
Старият Клаас всяка вечер надиграва тъгите
с най-силната музика – на съседите главите се клатят,
а когато по канала се спуснат моторните лодки
къщата му се залюлява от вълните
и в здрача за малко още май може
да изтанцува един валс със онази,
която избяга в земята.
Теодора Лалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
