вратата на спомените
е със счупено резе
открехва вяло с всяко
мигване разрез реалност
между парченцата съм аз
изтърбушеното от зениците съдържимо
е светлина
органична съм
сбор от клокочещи в протест
органи
къде ни е храната къде ни е любовта
белият глад проточва шия
над въпросите
чертае простор
по своя мярка
Йоана Стоянова в „Кръстопът“.