къде отиваш, Орфее,
когато слизаш надолу
по витата стълба на гените,
и аз съм тракиец – ето,
червения цвят във брадата ми,
не ще откриеш тук Евридика,
загуби я другаде – зная
трябваха ти немалко
безименни млади момчета
да я забравиш,
тук има само от крясъците
на онези жени, които отпъди,
и твоята счупена лира,
търкаля се както главата ти
във края на стълбата –
вековната мъка,
която остави след себе си,
макар и от друг
да бяха заченали
Христо Мухтанов в „Кръстопът” и в DICTUM.
.
Стихотворението бе сред представените от Христо Мухтанов в тазгодишното пролетно издание на „София ГлосиФест“, събрало над 30 български автори – поети, музиканти, фотографи, хуманитаристи – на 7 и 8 май тази година в „Хралупата” (бутик за думи, образи и смисъл). В страницата на „Хралупата“ във Фейсбук можете да изгледате и видеото от участието на Христо Мухтанов във фестивала, излъчвано на живо по време на събитието.
