виж превръзките, с които се опитах
да попия тъгата, рукнала към неземните
морета на отчаянието – рухнали са
телата, подобно омекнали чучела,
поддържани от вече прерязани
кръвоносни съдове като въжета –
размазана е по марлите от изписани думи –
но можеше ли да бъде възпряна,
когато всичко беше започнало толкова рано –
не спирах да се надявам,
че и тези морета някога
ще видя пресъхнали
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
