разтопената ивица от метала,
която разделя на две кръгозора,
прокапва по житото, вече готово
да бъде ожънато, чакащо сърпа,
изгаря зърната и няма да има
във хляба ти сладост, който разчупен
към трапезата носиш – далече ножове
се острят, коват остриета,
как може
тялото на сина да разрязва
моето тяло,
няма спасение, заповядай,
мой ближни, парчето от хляба,
опитай металния вкус,
част от всемир, безпощаден –
усети ли как се разпада
всичко, в което
сме вярвали