Сега се връщам гладна в този спомен,
отслабнала от пирове
сред празни зали, в липсата на памет,
Сега се връщам пак към неспокойното
оглозгване на кокали.
Глада на раната.
С какво ще ме нахраниш? А светът
ще спре ли пак, когато се заситя?
Едва ли.
Гладуващите вечно се въртят
в желанието да се вместят
в едно-едничко неподвижно,
незабравящо за нищо тяло.
Нели Станева в Кръстопът.