убиват думите умишлено
и всичките им действия
са подсъдими
но има време цяла вечност
немотата да ги съди
сега е техният еон
и няма лек срещу страстта им
а колко се старая
от мозъка да дишам
внимавам с ритъма
отпускам буцата в гърлото
главата очните кълба
и устните отвори
но не е въпрос на подготовка
пронизват думите със спазъм
загнездващите се мълчания
и след тях оставят
парцали на покойници
които продължават да се нищят.
Камелия Спасова в „Кръстопът“.
Камелия Спасова в DICTUM.
Стихотворение, включено и в книгата на Камелия Спасова „Кеносис” („Жанет 45“, януари 2016 г.).
