Този непознат град
се събужда,
преди да съм свикнала
с кубичните му модерни сгради,
острите ръбове на светлината в катедралите,
подредените градини, саксиите с цветя пред къщите,
студеното време и спокойствието,
(не само в този период от годината)
когато и тук стават катастрофи,
при цялата видима подреденост,
самотата е като навсякъде.
Яна Монева в „Кръстопът“ и в DICTUM.
