Животът се случва единствено в моята стая.
Като в първото блато бездушните атоми смесвам.
Слънца ли изгряват, звезди ли умират – не зная.
От богове ме е страх и плътно събирам завесите.
И очите си уча да не делят светлината от мрака
(Няма кой да разкаже за първия ден. Мълчи битието)
Напоявам втвърдения хляб и ми свършва водата.
По стените пълзят корени. Сътворявам лицето си.
Силвия Недкова в ”Кръстопът“.
* – Стихотворението е включено в книгата на Силвия Недкова „Евангелие на тревата“, която се очаква да бъде публикувана през октомври от издателство „Лексикон“.
