в почти цъфналата ръж може да се лежи на одеяло
но за кратко
защото слънцето напича и въздухът нашепва буря
в приспания град може да се ядат вафли и бонбони на площада
но за кратко
защото кафето изстива и предстои път преди залеза
в магазина се купува вода метла и шоколад
но набързо
защото е ненужно губене на време
в ресторанта край езерото се яде пъстърва и салата
едва тук
където на поляната керамична снежанка
остарява с джуджетата си
часовникът се заседява като сърна
втренчена в нещо което
поне засега
не е от нейния свят
но знае че няма да я нарани
Стефан Иванов в „Кръстопът” и в DICTUM.
