Казваха ѝ, че докато не порасне достатъчно
е добре да рисува по себе си само с нетрайни бои
и да оцветява косите в цветове, които се отмиват бързо.
Затова нещата , които иска да помни дълго
татуира дълбоко , с такова невиждано усърдие,
че ако пренесе тялото си в някой друг език
по мастилените реки ще зацъфти само татул,
привиденията ще напуснат очертанията си ,
ще се настанят в леглото, в саксиите при кактусите,
на третия рафт в хладилника и по страниците на Лорка.
И единственото, в което ще вярва със сигурност
е името, което е допуснала под кожата.
Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
