първо са боклуджиите и слънцето
градът е пропит от миризми и задух и мръсна перушина
всичко в полусила
бавим се а повторението води
до повторение
вдигат се щорите на модните витрини
напича и миризмата наяква
през улицата клиентите се редуват
при рахитичното ботоксирано
фламинго на закъсняла възраст
идват нейни копия и оригинали
и разпъват различни по цвят
парцалени знамена
кръстът остава гол
поливам розата в чиято саксия
гася фасовете си
тя е моята рокля моят кадилак
моята вила на брега на калифорния
да притежава нещо
е право на всеки усетил в себе си
вътъка на нищото
незаконно право
кръстът остава гол
понякога така ми се ще
да се просна насред това
и да разбия главата си
в някоя случайна плочка
точно толкова случайно
колкото съм аз
Георги Гаврилов в „Кръстопът” и в DICTUM.
