когато съм сам оставям всички врати широко отворени
и вятърът на дома ми носи желаните присъствия
вятърът на дома ме засмуква в синята си генеалогия
с тънките си дълги пръсти
след години ще докажа произхода си с рани
и дъждовно време
копеле на юни, издънка на всички лета
в които пропуснах да се появя отново
няколко чайки възвестяват настъпването на следобеда
законите на паметта ми повеляват
да се укрия във съня си както винаги
да заспя край вълните гъделичкащи лицето ми
и да се засмея че когато се събудя
ще съм в морето до колене
Росен Григоров в „Кръстопът” и в DICTUM.
