Едно момче от някога
сбогува се с морето и със детството
с вълните и със всичко първо,
донесено му някога от някоя
едно момче от някога
не знае, че сбогува се
че пак ще идва тук
морето все ще бъде същото
и вечно нещо някому ще носи
веднъж – на него
после – никога
и точно толкова животът му ще значи
Наталия Иванова в „Кръстопът”и в DICTUM.
