сега липси щипят по ранимото,
стоножки пълзят от щастие,
лошото време е пиршество
за хранилките на самотните.
дъждът отдавна е научил хората,
а хората още не са го разбрали,
дългото служене на вината
образува бръчки по сърцето.
ето там е храмът на простимото,
пресича като изморен търговец,
влиза в казиното и залага конец,
скъсан при първото раздаване.
Полина-Десислава Батешкова в „Кръстопът“.
