…
търсим ли врата
все още сме отвън
или отвътре
на стената
помежду ни
…
вяро вяро
по празници ходиш
от църква в църква
чиста и царствена
настанат ли делници
влизаш в килера
омачкана и омърсена
защо не си стоиш на мястото
…
тихият живот на камъните
побира грохота на всичките
каменоломни на историята
…
ах лъжа
краката ти къси
ще се превърнат
в рудименти
от само себе си
ще спреш да ставаш
за вярване
една епоха
по-нататък
…
разпокъсва се целият свят
смисълът му се изнищва
расте купата сено
иглата все повече се смалява
как ще я намерим
как ще го съшием
…
излез най-накрая
от илюзията че сътворяваш
нови по-добри светове за
гладните жадните страдащите
излез от стихотворението
ти си живата струна създадена
да откликваш и да дишаш
нажежения въздух на страданието
пипни плътта на живота
кална струпясала жарка
и ако още в устата ти
слюнка има издумай
това което съвестта ти
диктува
…
моят човек
върви по улиците
дете с децата
прегръдката му е
топъл сън
каквото изрече днес
ще се чуе утре
ще се проумее
вдругиден
оправдава вярата
че всяко лошо начало
има добър край
защото
когато може да излъже
не може да излъже
но
когато не може да каже истината
може да каже истината
за себе си за другите за всички
с него светът е пълен
Стоянка Грудова в „Кръстопът“.
Стоянка Грудова в DICTUM.
* Днес Стоянка Грудова щеше да навърши 70 години.
Стихотворенията в тази подборка са от два цикъла, предоставени ни за публикация през юли 2017 г. или вече публикувани в „Кръстопът“.
