маймуните отдавна взеха властта
завладяха дома с мускулеста ръка
юмрукът им е сърце
палач окрал бъдещето
знаят каква разруха причиняват
хвърлят пръст върху ковчега на родените вчера
репетират за радостно честване
с цветя венци и банани
на годишнината от смъртта
на изръмжалите срещу тях
годишнина от победа
осакатила дни и нощи
вековете куцат
пресъхва изворът на времето
хилядолетията искат да се пенсионират
дядовци са
копнеят за сън и тежък юрган
за чай и случайна среща в книжарница
с големия взрив
техен приятел от детинство
припомнят си мига
когато хората не бяха почнали
безкрайната игра на грешки
Стефан Иванов в „Кръстопът” и в DICTUM.
