порцелановата чаша със синчец
и тънка пукнатина под ръба
твърдата зелена рокля на баба
кутията със седефени копчета
която мирише на влага и велур
вълмата прах на дъното на юзчетата
бюфетът с неприкосновеността
на високия си рафт всички
малки солнѝци пръснати из живота ти
вещите са музей на паметта
музей в който не смееш да пристъпиш
докато светът се сгромолясва
величествено под тежестта им
